Скоро прочетох една статия, написана по действителен случай. Една жена споделяше историята на живота си. Разказваше, че има три брака зад гърба си - всички по сметка. Тя беше удовлетворена от това, защото беше натрупала стабилно състояние, благодарение на бившите си съпрузи, които са били доста заможни, беше изпратила сина си в престижен колеж на Запад, в следствие на което той беше преуспял в живота си. Сега въпросната жена се е съсредоточила върху това да предаде опита си на 15-годишната си дъщеря, защото мисли, че няма по-добро нещо за една жена от това да си намери богат  съпруг.

   Аз не одобрявам подобно нещо. Не искам да казвам голяма дума, но не мисля, че бих живяла с някой по сметка. Интересно ми е да видя и други гледни точки, защото тази на героинята от историята не ми е много убедителна. Вие склонни ли сте да споделите живота си с някой, който има добри финансови възможности, макар и да няма чувства между вас, само за да си осигурите един добър живот (колко ще е добър зависи от принципите ви), или не бихте продали любовта си за нищо? Може ли наистина да се усети удовлетворение от подобен паразитен живот? Какво ли е чувството да имаш всичко, но всяка вечер да си лягаш до човек, към когото нямаш тръпка? А може би това е проста симбиоза. Доста често богатите хора са самотни, така че ти им осигуряваш любов и топла ласка, а те на теб - живот, за който простосмъртните да ти завиждат. Не знам, не го възприемам, а може би още съм прекалено незряла и гледам на живота твърде романтично, а не практично.

SEO