В момента малко сам си се съжелявам.Не , по-скоро се чувствам уплашен и се притеснявам за бъдещето си.Продължавам да навързвам нещата в миналото и наистина трябва да спра с този модел.
По нататък ще ги зарежа напълно и ще се опитам да се фокусирам позитивно върху бъдещето.Мисля че , "подхлъзването" започна от далечната 2002.Тъкмо се бяхме нанесли в новия ни апартамент , роди ни се второто дете и завършвах висшето си образование в сферата на бизнеса.Животът ми се развиваше доста добре , даже и без много пари.През този период започнах да стоя посред нощите , за да уча ,но това продължи и след изпитите  , гледах световното от Кореа в реално време.И след това така и не възвърнах нормалния си режим.
След третото дете , финансовото ни положение доста се влоши и така и не се оправихме.Започнах да ям каквото ми падне , пренебрегвайки здравето и изобщо не следях за здравето на зъбите ми , защото не можех да си позволя евентуално лечение.
През 2006 получих повишение от работата и ме пратиха на един семинар и тогава може да се каже , че за кратко положенето леко се подобри.Започнах втора работа като лепях плочки , за да свържа двата края и въпреки че най-накрая се дипломирах увереността ми така и не стигна за да започна свой собствен бизнес.След 2007  бяхме принудени да продадем къщата си и се нанесохме в една квартира , която беше хубава , но не можехме да си я позволим и се наложи 5 месеца по-късно да се преместим .До края на 2008 кризата взе да се отразява на работата ми и така и не взех нито един бонус.Коледата не беше празник.АКо не беше едно Нинтендо , което спечелих по време на фирменото парти за коледа (подаръка беше и за трите деца) , празника щеше да бъде пълен провал.През 2009 почина майка ми , което направо ме съсипа и ми се отрази доста зле.Нанесохме се в нова къща , която беше точно до първата ни къща , заради близостта и с училището на децата.Когато минавах покрай оградата , поглеждах към кухнята, в която бях инвестриал близо 4000 , направена от моите две ръце и гордостта ми - инсталираната миялна машина.На целият ми труд сега се радваше някой друг.
Заради финансовите ни затруднения и положението при жена ми беше същото - нямаше редовна работа , но запълваше времето си с допълнителни занимания.Наглеждаше както възрастни хора , така и беше бавачка на деца.Работеше и като асистент , за да придобие учителска квалификация , тъй като преподаването беше нейното призвание.Проблема беше , че така и не започна работа като учителка и това я разтройваше.Имаше свободни места в местното начално училище , но там наемаха по-скоро хора с квалификация , а не с нужния опит.Почти е невъзможно да изберат нея , защото последния път избираха между 80 човека.
Понякога когато погледна и двамата си братя , които така да се каже имат всичко и коли и апартаменти и всичко , се чудя "къде сгреших  аз? " Още отекват думите на майка ми в ушите ми когато бях някъде на 18-19 годишна  възраст - "Ако учеше поне колкото брат си , къде щеше да си сега..." И действително имам добро образование , но пак нещо липсва...
Мисля че доста от проблемите ми се дължат на постоянното ми притеснение , заради финансовите ми проблеми и липса на мотивация.Има толкова много неща за правене , но даже и не се захващам с нещо , камо ли да го завърша.Така започвам да се чувствам зле не защото не съм постигнал нещо , а защото не съм опитал.Най-накрая започнах да работя в нормално време , а не когато всички заспят , защото най-големия си враг съм аз самия.Не започнах да работя повече , а просто по-разумно.Мисълта и тази година да не получа бонус, ме тормозеше постоянно и някак си се активизирах.Няма да позволя това да се случи!Беше ужасно да ме "пропускат" когато идваше  време за повишение и мястото ми да заемат новобранци на възраст от 22 до 26.

SEO