Здравейте, приятели! Често ли се случва да се чувствате горди от факта, че сте българи? За съжаление при мен все по- рядко има такива моменти, но все пак има. На 7 септември тази година край Плевен беше направена грандиозна възстановка на пленяването на Осман Паша и освобождаването на града от турско владичество. Признавам, че отидох на мястото на събитието, завладяна от скептицизъм. Очаквах поредното "маркиране" на дейност. Какво беше учудването ми, когато на терена около река Вит и преустроения легендарен мост заварих стотици хора, облечени във военни руски, български, румънски униформи от времето на Руско- турската война 1877-78г.,въоръжени с пушки, саби и топове. Строени и готови за бой. Отсреща турския табор в очакване на атаката. Повярвайте ми, беше като в онзи паметен ден. Боят започна. Атаки и отстъпления! Накрая плененият главнокомандващ на Турската армия премина през моста и се предаде,  виждайки безизходното си положение. Всичко беше направено с такова старание, с такава любов към историята, с такъв ентусиазъм. Хората, които взеха участие в това събитие бяха лекари, военни, шивачи, шофьори, БЪЛГАРИ! По своя воля тези хора организират такива събития в цялата страна, за да ни накарат да повдигнем националното си самочувствие и да познаем историята си. И в този ден те отново го постигнаха. Не разбрах кога всичко приключи. Заживях в събитието. Искаше ми се да се включа в редиците им. Почувствах невероятна енергия и гордост. Това ние нужно сега! Да бъдем горди, да бъдем заедно и да градим историята си, за да се гордеят с нас децата и внуците ни! Разкажете за интересно събитие и вие!

SEO